Слово за историята на училището, произнесено от Анелия Подаяшка – директор на ОУ“Любен Каравелов“ на юбилейното тържество по повод 130-годишнината на училището:

         Дебнево -хилядолетна история лежи над тази земя, за която местния краевед Пейо Дулев възкликва:

         „ Вирове къпят прастари руини,

           Че са се сплели безброй векове,

            Че тук Калето история крие

            Чудни предания и векове.”

         Благодарение на неговия труд и на сина му Марин Дулев, Дебнево има своя писана история.

         В земите на селото може да се проследи съществуването на човека от най-дълбока древност – от Новокаменната епоха 5хил.г.пр.Хр. А на местността Калето са разкрити останки от голям укрепен град, който датира от времето на римляните през ІІІ-ІV век до разцвета на Втората българска държава през ХІІІ-ХІV век при царуването на българските владетели Иван АсенІІ, Иван Александър и Иван Шишман.

         По време на турското робство заглъхва животът в него. Но името му останало-старинно и българско – „бдя”, „дебна” в смисъл „пазя”. Прокудени били хората от родното огнище, но те заселват множество махали и колиби към планината от двете страни на реката под общото наименование „Дебневски колиби”.

         Духовните нужди на будните преселници от Дебнево родили още през 1829 г., в днещната махала Селце към с.Гумощник, килийно училище, което по-късно прераснало в нова самостоятелна сграда.  

         След Освобождението през 1878 г. две години Дебнево стояло като пепелище, след което българското население от махалите започнало да се преселва със своята вече просветна традиция и веднага се замислило за учението и възпитанието на децата си. През 1881 г., в определената за това стая в къщата на Марин Йовчев, се открива училище. Обучението на децата възложили на Петър Калчев, един от първите преселници от махала „Баба Стана” в с.Орешак, спечелил си вече името Дядо Консул поради службата му в Руското консулство в Русе. Тук учели четене, писане и смятане, както 6-7 годишни деца, както и вече „отхвръкнали” 14-15 годишни момчета. Тетрадки нямало, писмени плочи също. Липсвали и учебници. Всяко дете било длъжно да си носи дървено сандъче или кора от тиква, напълнени с навлажнен пясък, върху който пишели с пръст или тънка клечка, а после изтривали с длан. Но училището било гордост за дебневени.

         Селото бързо разраствало. Нови заселници идвали. Това налагало да се построи по-голямо училище с отделни класове. Днес е трудно да си представим, как са могли хора, които още не са оправили собствените си домове, да се захванат да строят училище със собствени сили, средства и труд. Можем само да оценим онзи възрожденски дух, който е бил движещата сила. През 1885 г. на местността „Калето”, непосредствено до крепостния зид издигат сграда с пет стаи- едната за училище, една за живеене на учителя , една за склад и две за църква. Построяват училището на най-високото място на селото, с красив изглед към планината, реката, а по-късно и каменния мост над нея, изграден от калфа на Колю Фичето, майстор Филип Райков. След като построяват и църквата „Св. Параскева” и четирите стаи се използват за класни стаи на началното училище. Учителите били с образование, получено в килийните училища. Едва през 1887 г. в училището идва учител със завършено педагогическо образование, Стоян Христов Даскалов, който е назначен за Главен учител чак до 1914 г. Независимо от срещаната съпротива от общинския съвет той успял да издейства още двама учители – Райна Шипчанова и Цони Минков от Габрово. Тези трима учители, освен учители на децата, стават учители и на възрастните, като правят доскорошните балканджии „Четивари”. Те положили усилия за утвърждаването на празника на Св.св.Кирил и Методий не само като училищен, но и като празник на цялото село. Те създали и първото читалище в селото през 1901 г., както и първата библиотека. Според протоколната книга на училището, учителите живеели задружно и се отнасяли с уважение един към друг, но неудачите никак не били малко. „ Общинският кмет хитрувал, за да бъдат по списък учениците по-малко, защото възлизали на 200 и трябва да се увеличи броя на учителите, което не било в интерес на общината”. Главният учител успял да набави плочи за писане и калеми, сам написал учебни помагала и правила за работа с учениците, намирал дори начини и средства за подпомагане на бедните ученици.

         През нощта на 17-ти сещу 18-ти декември 1914 г. училището се запалва и изгаря до основи. Поредицата от войни затруднява още повече образованието. Налага се учениците да учат в частни къщи, а след построяването на първата сграда на читалището занятията се провеждали в нея.

         През 1921 г. по искане на будни селяни била открита прогимназия до VІІ клас, отделно от началното училище. За директор е назначен Стою Марков Даскалов. Учениците са по 30-40 в клас, в някои класове по две паралелки. Годината завършвали с 3 оценки –една от І срок, една от ІІ срок и една от Годишен изпит в края на годината. Учителят Пенчо Спасов Далеков преподавал история, география, нотно пеене, есперанто. Той създал и певчевска група и оркестър със свой „Правилник”, според който певците и музикантите нямали право да пият и пушат.

         През 1929 г. към Прогимназията се открива Допълнително земеделско училище за изучаване на модерно земеделие, овощарство, лозарство, животновъдство, както и Девически отдел, но въпреки проявения голям интерес след 10 години било закрито.

         През 1931 г. по инициатива на селския общински съвет с кмет Йовчо Минков Катранджиев, на Училищното настоятелство и с подкрепата на общинския кмет Иван Стоянов Бляхов започва строителство на нова училищна сграда до Калето на мястото на старото училище – със 7 класни стаи, трапезария и гимнастически салон на стойност 1 330 000 лв. Поради далновидното виждане на общинския кмет Иван Бляхов е извършена промяна в първоначалния проект на сградата, което спасява по-късно училището. Дървените греди между І и ІІ етаж са заменени с железобетонна плоча – една нова и модерна за времето си строителна технология. Майсторът каменоделец Йонко Радев Дацин издялва 17 каменни стъпала.

         Учебната 1932-1933г. започва в новото училище след освещаването му. То е едно от подредените училища в Троянско. Обучението се води в прогресивен дух на високо ниво. В него царят ред и дисциплина под ръководството на директора Стою Даскалов. Още същата година по съвместно решение на училищното и читалищното настоятелство, в спортния салон е направена театрална сцена с две гримьорни и 400 бр. дървени столове, които свързани на четворки бързо се прибирали и освобождавали място за спортни занимания на учениците. Тук са се изнасяли редица представления, в които участвали и учители.

          През 1934 г. Матю Стоянов Бояджиев дарява камбанче, което всяка сутрин от тогава до днес бие да възвести събуждането на новия ден и началото на учебните часове. А през 1937 година търговецът от Дебнево Петър Колев Нанков дарява на училището механичен часовник на швейцарската фирма  „Гномонт” с представителство в София и с помощта на местни майстори се построява часовникова кула с камбана, която биела на всеки час толкова пъти, колкото бил часа и на всеки половин час по един път. Часовниковата кула на училището винаги е била символ на прогресивния просветен дух на Дебнево.

         От летописите на училището е видно, че учителите учели децата с възрожденски дух, били движеща сила на културния живот на селото, изразявали своята гражданска и обществена позиция, но в бурните политически противоборства в края на ХІХ и през първата половина на ХХ век не са участвали. Само Пенчо Далеков бил задържан в полицията, защото в пиесата „Ботевата чета”, която сам режисирал, изрекъл репликата „Да живее комуната”., но скоро бил освободен. Няма сведения и между тях да е имало с изявени фашистки идеи.

         За съжаление обаче, след 9.ІХ.1944г. директорът Стою Даскалов е осъден от Народния съд, въпреки, че той се подписва за освобождаването на Пенчо Далеков.

В годините до 1956 г. на пълен диктат на властта над културата и образованието, учителите в Дебнево вършели скромно своето дело и поддържали жив просветния дух. Директорът Илия Даскалов и учители като Марин Касъров, Стойко Кючуков, Мария Бенева, Стефан и Радка Топалови работят с ентусиазъм, поддържат училищния ред и дисциплина, за да не страда образованието на децата и родителите да са спокойни. В една Заповед на директора от 19.09.1950 г. четем:

         „1. Всички ученици са длъжни да подготвят най-старателно уроците си.

           2. На улицата по игра или по работа могат да излизат от 5 до 7 часа

           3. Безусловно забранявам ходенето на хора. Изключение се прави само на събора и през празниците на зимната и пролетна ваканция

           4. Безусловно забранявам посещение на вечеринки и каквито и било забави вечерно време.

            За възпитанието на децата са създадени пионерска и комсомолска организация. В училището е назначен дружинен ръководител. Учителите продължавали да осигуряват дрехи, храна, учебници за социалнослабите ученици.

         За въвеждане на политехническо обучение и откриване на VІІІ клас, през 1963 г. директорът Първан Първанов се захваща с построяването на нова пристройка към училището, с нови кабинети по математика и физика, биология и химия, география и история, български език и литература, а в приземния етаж – модерна кухня и ученически стол за повече от 100 деца. Старият театрален киносалон е ремонтиран и преустроен за физкултурен салон, а сцената и двете гримьорни са обзаведени за работилница по трудово обучение с шлосерски маси, тезгяхи, банцинг, абрихт и др. машини.

           През 1967 г. е асфалтирана физкултурната площадка. Под ръководството на младия директор Пенко Подаяшки, учители като Димка и Стоян Стоянови, Мария Стоянова, Недка Пеева, Тотка Подаяшка, Радка Павлова, Мария Кючукова, Тодора Пеловска, работят заедно с учениците на обекта, носят камъни от реката, чимове и засаждат жив плет от чимешири. Но въпреки усиления труд на учителите, в резултат на политическия живот на страната, продължава обезлюдяването на селата. В резултат на национализацията и индустриализацията започва миграция от селата към градовете. Учениците в училището прогресивно намаляват. Така нареченото „Освобождаване” на  културния живот и образованието от Людмила Живкова-построяването на НДК и Асамблеята на мира е за кратко. Идеите й бързо са изоставени след смъртта й през 1981 г. Възродителният процес – смяната имената на турското население и предизвиканата голяма екскурзия довеждат до още по-голямо обезлюдяване на селата. През 1981 г., когато училището чества своя 100 годишен юбилей в училището има от І до VІІІ клас 128 ученици в сравнение напр. за 1928/1929 от І до VІІ клас -234 ученици.  През 1981 г. България празнува 1300г. от създаването на Дунавска България от хан Аспарух. Цялото село участва в подготовката на двата празника – ТКЗС, Кметство, предприятия, читалището. Извършен е основен ремонт на фасадата и класните стаи. От далече се чете надписа „Учение и труд, жизнерадост и дръзновение!” Училището е наградено с орден „Кирил и Методий”-Істепен. То е гордо със своите възпитаници-професорите Кръстьо Берчев, Стоян Цонков Конишев, Христо Василев, Стефан Бояджиев, Улвие Мехмедова, докторите баща, син и дъщеря Карагьзови, д-р Карчева и др.

        През следващите десет години, въпреки всеобщия демографски проблем в страната и появата на първите слети паралелки, Дебнево остава едно от големите села в Община Троян. Директорът Пенко Подаяшки предлага на ПС часовете от основните предмети да се карат отделно в полза на учениците с цел да не се нарушава качеството на образованието, съответно без заплащане на учителите за допълнителния труд.

          В интерес на авторитета на училището учителите се съгласяват и от тогава до днес те в началото на всяка учебна година вземат такова решение на ПС. В резултат на това   излиза нова вълна от отлични ученици, които продължават образованието си в елитни средни училища и завършват висше образование. Под ръководството на дружинния ръководител Румяна Донска се провеждат десетки кръжоци, тържества почти за всеки празник, организират се летни и есенни бригади. За учителите продължава да е първостепенна задача доброто възпитание и образование на децата въпреки бурните политически събития в света и страната в края на ХХ век – Перестройката в Русия, Юлската концепция на БКП, Клубът за подкрепа на гласността, падането на Берлинската стена. Дори за 10.ХІ. 1989 г. в Протоколната и Летописната книга нищо не се споменава, по същия начин както за 9.ІХ. 44г. Училищното камбанче продължава всеки ден да събужда жителите на селото за труд, а учениците за училище. Че нещо в страната се случва, може да се разбере само от Решение 2 на ПС от 16.09.1991г., което гласи, че името на училището да бъде сменено от „Димитър Благоев” на „Любен Каравелов”.

         Но новата духовна вълна повява и в Дебнево, с нови идеи, донесени от млади учители, освободени и вдъхновени, ръководени от първия директор, назначен след конкурс през 1993г. г-жа Соня Недкова. Пред учителите , които работят през тези години като Генка Михова, Димитрина Войчева, Николай Йотов, Иван Недков,  Татяна Ангелова, Боряна Колева, Теменужка Гечева, Галя Керезова и др. стои трудната задача да започнат възпитаване в учениците идеите на свободното гражданско общество, професионално ориентиране в условията на многообразие в живота и конкурентност. Проведено е първото Коледно тържество и възстановен обичаят Коледуване, което предизвика радост и въодушевление сред населението. Създаден беше първия компютърен кабинет с компютри „ Правец”, дарени от прогресивно мислещите родолюбци г-н Христо Василев, г-н Стефан Бояджиев, г-н Цветан Василев.

        Падането на Желязната завеса и краят на Студената вълна, отварянето на границите за свободно пътуване на българи по света, предизвика нова вълна на емиграция. Населението в селата още повече намаля, съответно и броят на учениците в училището. Започна оптимизиране на училищната мрежа. Закрити бяха първите училища в Община Троян. През 1996г. Училищният колектив вече с директор Анелия Подаяшка разработват Стратегия на училището за превръщането му в средищно за учениците от съседните села, в които са закрити училищата. Започва усилена работа за реализирането и – с родителите, с кметовете на селата, обгрижване на децата като в неравностойно положение спрямо местните деца – осигуряване на безплатна храна, транспорт, целодневна организация с цел участие и на пътуващите ученици в ИКД и училищния живот. Помощ оказват Земеделските кооперациите, дарявайки парични средства, жито картоф, зеле, домати, череши и Консервената фабрика „Видимекс” за поевтиняване на храната в училищния стол. За Коледните тържества местните търговци даряваха пликчета със сладки за всяко дете. Новоназначени учители като  Росица Якова, Мариана Николова, Пенка Банковска, Маргарита Грънчарова и др. подпомагат работата. Редица години, докато Министерството не прозря идеите, по които отдавна в нашето училище се работеше –за храна и транспорт, училищният колектив даряваше полагащите им се средства за СБКО за учениците. Резултатите от този труд не закъсняват-официално през 1997 г. постъпват първите ученици от с. Гумощник, за които със съдействието на зам. Кмета на Община Троян г-н Стефко Луканов и със съдействието на депутата от Ловешки регион г-н Янаки Стоилов, училището получава Училищен микробус „Чавдар” с 12 места.   През 2003 постъпват учениците от село Бериево, а през 2004 – от с. Дамяново, след като кметът г-н Михаил Барболов щателно е проверил училището и се е убедил, че дава качествено образование и децата и техните родители ще се чувстват спокойни. През 2005 г. училището е признато от МОН за средищно, въпреки липсата на подкрепа от тогавашното ръководство на Община Троян и получи нов училищен автобус с 16 места, заменен през следващата година с 30 места, поради непрекъснатото увеличаване на пътуващите ученици.

          През 2005 година училището е класирано на 10-то място в Националния конкурс „Моето училище е уникално“ , организиран от фондация „Пайдея“ и получава специална грамота.

         На 24май 2006г. достойно чествахме своя 125 годишен юбилей. За 10 години Училищния колектив –учители и помощен персонал, които винаги са работели заедно и са споделяли отговорностите, утвърждавайки авторитета на училището пред родители, общественост и управляващи – беше изпълнил своята цел – превръщане на училището в средищно. През тези години се провеждаха редица нови, непознати до този момент дейности – през 2002 г. – опити за прокарване на първия интернет в обновения с компютри от по-нов клас компютърен кабинет. Въпреки, че се вдигна много шум, а в деня на откриването, дареният отново от г- н Хисто Василев модем не направи връзка с интернет поради липса на възможности на централата на БТК, то предизвика интерес не само в учениците, но и в обществеността и се заговори за необходимостта от прокарване на интернет в селото. Г-жа Веселка Денчева въведе изучаването на английски език и ИКТ в училище. Разработени бяха първите проекти, някои от които не бяха одобрени, но други, като проекта за билките и за проучване на КИН на Дебнево и околните села предизвикаха голям интерес. Със средства от тях беше закупен и първия дигитален фотоапарат. Възстановен беше танцовия състав, след близо 10 годишно прекъсване, празниците Лазар и Еньовден. Изградено е първото парно отопление на кабинетите от ПГ. Отново е пусната след повече от 30 г. часовниковата кула със съдействието на г-н Марин Грашнов и дарените на срещата „Дебнево в София” от сина му г-н Влаимир Грашнов 5000 лв. Училището, заедно с другите училища от Община Троян е едно от първите в страната, които работят на делегирани бюджети. За 125 годишния юбилей са организирани номинации „10-те НАЙ”. В област Образование на първо място беше номинира от жителите на селото и получи специално изработения плакет г-жа Теменужка Гърбовска.

           През 2005 година училището е класирано на 10-то място в Националния конкурс „Моето училище е уникално“ , организиран от фондация „Пайдея“ и получава специална грамота.

         Благодарение на инициативността на учителите Дебнево първо в България обяви влизането си в Европейския съюз- още през нощта на 31.12.2006г.

         С приемането на България в Европейския съюз възможностите за всеки българин се увеличават. Въпреки че, очакваното оживяване на селата и съответно увеличаване броя на учениците и увеличаване на бюджета, не се забелязват значително, то новите възможности се използват активно от учителите. Със средства от проекти са закупени нови носии на танцовия състав, който има редици изяви на общинско, национално и международно ниво – „Балканфолк”- В.Търново. Също чрез проект, училището се сдоби с ново Знаме, значки и тениски с емблемата и логото на училището. През 2007 г. със съдействието на Община Троян и кмета г-н Дилян Енкин, се изгражда парна инсталация за цялата сграда.

         За възможностите, които разкрива новия век, говори и възстановяването на училището след пожара на 19.02.2009г. Въпреки тежката световна икономическа криза, благодарение на бързата и своевременна намеса на Община Троян под ръководството на кмета г-н Минко Акимов, председателя на Общинския Съвет – г-н Ангел Балев, зам.кмета по образованието г- Мариан Балев, на съдействието на депутатите г-жа Донка Михайлова и г-жа Станка Лалева, както и на неуморния труд на Училищния колектив, родители и жители от селото, чиито имена ще останат записани за винаги в Летописната книга на училището под заглавието „Добрите хора”, на 15.09.2010 г., само след година и половина, след освещаване учениците влязоха в нова модерна сграда и обновени класни стаи, физкултурен салон, учителска стая и дирекция. А чрез проекта „Дебнево-2010” , финансиран от Община Троян и с безвъзмездния труд на родители и Училищния колектив  бяха възстановени разрушения плочник, входната пътека, старата чешма и пътя към Калето.

         Сега пред учителите стоят нови предизвикателства –образование, свързано с потребностите на пазара на труда, възпитаване в свобода на словото и активна гражданска позиция, външно оценяване, както на ученическия, така и на учителския труд, електронни учебници и дневници, интерактивни уроци и нов Закон за образованието, предизвикан от нуждите на ново поколение съвременни ученици, които са призвани да променят стария материален свят в нов духовен, по-добър, по-чист и по-щастлив свят.

         Тези деца ние виждаме в различни олимпиади по предмети, за които имат интереси, в спортни състезания, в клуба по екология, където всяка година почистват замърсената природа, в църквата, търсейки отговор на въпроса за смисъла на живота, на туристически походи, изяви на сцената в театрални постановки , вокална група или мюзикъл.

         Скъпи ученици, днес, когато честваме 130г. от създаване на нашето училище, с радост в сърцето си заявявам: „Ние се гордеем с вас!”     

       През 2011 година училището се включва в реализирането на проект „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневната организация на учебния процес“ – проект, който се осъществява от МОН със съфинансиране от Европейския социален фонд.