Проектът 2013/2014

Пътуване към Апостола

За презентацията е нужен JavaScript.

            В ранното утро на 19 февруари 2009 г. училището в Дебнево осъмна наполовина изпепелено. Сълзите в очите на учениците и безпомощността върху лицата на учителите в онази утрин не могат  да бъдат забравени. Невероятно е, че само след броени месеци –  през 2010 г. – училищната сграда отново се въздигна на хълма под Калето по-модерна и по-хубава от преди. Вече пета година ние, в ОУ“Любен Каравелов“, отбелязваме на 19 февруари  две годишнини: едната – от пожара, другата – тази, която е повод за преклонението на цяла България пред саможертвата и величието на Васил Левски.

            След кратко, но дълбоко емоционално и вълнуващо слово за Апостола, произнесено от учителката по история и директор на училището – Анелия Подаяшка, всички заедно продължихме нашето „Пътуване към Апостола“.  Това пътуване, започнало преди години,  премина през Троянския манастир, през Къкринското ханче, през музея в избрания от Левски за център на Вътрешната революционна организация – Ловеч, по стъпалата към извисената над града фигура на Апостола. На тазгодишния 19 февруари решихме да минем по места, през които Левски не е минавал – по улиците на Дебнево, но да се движим като него – през изпитания и предизвикателства; да открием по тайно поставените знаци посоката, търсейки изображения на част от вещите на Апостола – камата, револвера, кръста, Наредата. Всеки клас имаше своя, важна задача, от чието решение зависеше дали всички ще можем да продължим нататък, за да достигнем до нашата обща цел – да открием нашия Левски, нашия Апостол , такъв, какъвто си го  представяме и го усещаме. И когато успяхме да съберем и подредим камата и револвера – кръстосани –  до кръста и Наредата, изрекохме заедно над тях клетвата на Левски, изпяхме знаменита възрожденска песен, повторихме мъдрите слова на Апостола за революционната работа, за борбата, за Отечеството, за „демократската чиста и свята република“, която Левски е искал да види в България. „Комитетът на посветените“/ съставен от трима учители и четирима ученици/ който тайно от другите подготви всичко – беляза пътя с тайни знаци, изработи макети на вещите, приготви свитъци, съдържащи „Наредата“, писмената клетва пред БРЦК, части от поемата „Левски“ на Иван Вазов, викторина с въпроси за живота и делото на Апостола, обмисли спортните състезания, приготви пликовете със задачи за всеки отделен клас  и пр., остана удовлетворен – всички участници единодушно отбелязаха, че е било много вълнуващо, различно, интересно. Естествено, от съществено значение бе предварителната нагласа – в рамките на дейностите по интереси по проект „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебно-възпитателния процес“, по който училището работи вече трета година,  във всяка полуинтернатна бе проведен „Час на Левски“, в поредица от часове се подбираха и се разучаваха мисли на Левски, водеха се разговори за неговия подвиг и смисъла на неговото дело.

           Нашето пътуване ще продължи през годините  – защото е невъзможно да достигнем края на едно пътуване, което няма край, едно пътуване, което за всеки българин трае цял живот – „Пътуването към Апостола“.

                     „Комитет на посветените“ 

 

%d блогъра харесват това: